Термини

Активи – всички финансови инструменти и парични средства, в които е инвестиран портфейлът на взаимния фонд.

Пасиви – при взаимните фондове пасивите включват задълженията по изплащане на такса за управление, такси и комисионни за сделки с ценни книжа, за съхранение, към банка-депозитар, „Централен депозитар“ АД, Комисия за финансов надзор, както и други разходи по администрирането на фонда.

Банка – депозитар – банка, която съхранява активите (финансови инструменти и парични средства) на взаимните фондове, извършва плащания и сетълмент от името и за сметка на фонда.

Печалба – при взаимните фондове реализираната печалба е разликата между цената, по която инвеститорът е придобил дялове от фонда и цената, на която ги е продал.

Инвестиция – размерът на вложените средства в един взаимен фонд. Всеки инвеститор придобива дялове от фонда, чийто брой съответства на размера на вложената от него сума по емисионна стойност на един дял.

Ликвидност – при финансовите активи ликвидността описва бързината, с която един актив може да бъде купен или продаден на капиталовия пазар, без това да се отразява на неговата цена. За инвеститорите ликвидността е възможността бързо да продадат своите дялове и да разполагат с парите си, без това да се отрази върху стойността на вложените средства.

Доходност – при взаимните фондове доходността от инвестираните средства се натрупва директно в цената на фонда, като тя не представлява реализирана печалба или загуба до момента, в който инвеститорът не изтегли средствата си от фонда. В по-редки случаи е възможно взаимните фондове да разпределят доходност под формата на дивидент. В общия случай те използват средствата от доходността на портфейла, за да ги реинвестират в нови финансови инструменти.

Взаимен фонд – колективна инвестиционна схема, която привлича средства от неограничен брой инвеститори с цел те да бъдат инвестирани в един общ портфейл, съгласно предварително зададени в Правилата и Проспекта инвестиционни лимити, цели и ограничения и рисков профил. Взаимните фондове се управляват от управляващи дружества, които са получили лиценз от Комисия за финансов надзор. Те разполагат с екип от лицензирани инвестиционни консултанти. Взаимните фондове се делят на инвестиционни дружества и договорни фондове. Инвестиционните дружества са акционерни дружества, които издават акции и имат собствен орган на управление, персонал, активи. Договорните фондове не са самостоятелни юридически лица, а обособено имущество, което се управлява от екипа на управляващото дружество и нямат собствени дълготрайни материални активи. В този смисъл разходите по администрирането им са по-ниски. Договорните фондове издават дялове. Взаимните фондове се делят и по друг критерий: на фондове от отворен тип – те издават и изкупуват обратно своите дялове всеки ден и на фондове от затворен тип – не предлагат за продажба и обратно изкупуване своите дялове ежедневно.

Инвестиционен консултант – физическо лице, лицензирано от Комисия за финансов надзор, което професионално управлява активи и предоставя инвестиционни консултации относно финансови инструменти и портфейли.

Разходи за управление – при взаимните фондове това е таксата за управление, която фондът изплаща на управляващото дружество. Тя се определя като процент на годишна база, но се начислява ежедневно, предвид определянето на  нетната стойност на активите . По този начин инвеститорът заплаща такса за управление само за периода, в който неговите средства са били вложени в портфейла на фонда.

Комисия за финансов надзор – надзорен орган на българския капиталов пазар. За повече информация: www.fsc.bg

Централен депозитар АД – клирингова институция, осъществяваща централизиран сетълмент на финансови инструменти. За повече информация: www.csd-bg.bg

Българска фондова борса – София АД – регулиран пазар в България, на който се осъществяват сделки с финансови инструменти. За повече информация: www.bse-sofia.bg

Инструменти с фиксирана доходност – инструменти на паричния пазар, държавни ценни книжа, облигационни емисии, носещи фиксиран доход под формата на лихва.

Облигации – инструменти с фиксиран доход под формата на лихва, която може да се изплаща на различни периоди – обикновено три или шестмесечни. Освен лихвения приход, инвеститорите могат да имат и капиталова печалба – разликата между цената, по която са купили облигацията и цената, на която я продават, в случай че не я държат до падежа й. Облигационните емисии се различават в зависимост от техния издател, рейтинг, валута, остатъчен срок до падежа, вид, обезпеченост и т.н.

Акции – ценни книжа, които се издават от акционерни дружества; техните притежатели са участници в капитала на дружеството и имат право на глас в Общото събрание на акционерите, право на дивидент и право на ликвидационен дял.

Деривативни инструменти – финансови инструменти, които са свързани с определен базов актив (акция, индекс, суровина, валута и т.н.). Те могат да бъдат различни видове: форуърди, фючърси, опции, валутни и лихвени суапове и др. Използват се както за хеджиране на риска на даден портфейл, така и за увеличаване на експозицията му към определен актив при активни техники за управление.

Финансови инструменти – сборно понятие за всякакви класове активи – акции, облигации, инструменти на паричния пазар, деривативни инструменти, индекси и т.н.

Капиталов растеж – възможност за реализиране на доходност от положителното изменение в цената на финансовия инструмент.

Бенчмарк – използва се като база за сравнение на представянето на фонда. Сравнението може да бъде спрямо друг фонд със сходен рисков профил, спрямо индустрията (група фондове), спрямо индекс на пазара, на който оперира фондът и др.

Волатилност – термин, обозначаващ изменчивостта (колебливостта) в цената на даден финансов инструмент за определен период от време.

Рисков профил – най-общо това е степента на риск на даден фонд и се разделя в три основни категории: консервативен, балансиран и високорисков. Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) е въвел измерител на различните нива на риск на фондовете, който групира фондовете в 7 категории в зависимост от волатилността им за определен исторически период от време.

Синтетичен индикатор за риск и доходност (SRRI) – категоризира взаимните фондове спрямо нивото на риск. Има 7 степени, като 1 е най-ниското ниво на риск, а 7 – най-високото. Нивата се определят в зависимост от историческата волатилност (колебливост) в цената на фонда.

Диверсификация – стратегия за разпределение и минимизиране на риска посредством инвестиране в различни видове финансови инструменти, сектори, валути и т.н.

Инвестиционен хоризонт – периодът, за който инвеститорът е склонен да инвестира свободните си средства.

Препоръчителен инвестиционен хоризонт – период, изчислен на база историческите колебания в представянето на фонда. Дава представа на инвеститора за какъв срок е препоръчително да инвестира средствата си в конкретен фонд при зададено ниво на риск.

Инвестиционна политика – описание на инвестиционната стратегия, цели и лимити, които ще следва даден фонд при зададено ниво на риск.

Инвестиционен портфейл – съвкупност от финансови инструменти и парични средства, чието управление се подчинява на строго определена инвестиционна политика и ограничения.

Нетна стойност на активите – разликата между активите в портфейла на фонда и неговите задължения. Изчислява се минимум два пъти в седмицата, повечето фондове я изчисляват всеки ден. Представлява също произведението от броя дялове в обръщение на фонда, умножено по цената на един дял.

НСА на дял – представлява нетната стойност на активите на фонда, разделена на броя дялове в обръщение. Често в практиката е наричана цена на дял.

Дял – колективните инвестиционни схеми, организирани под формата на договорни фондове издават ежедневно дялове срещу инвестирана в портфейлите им сума. Тези дялове представляват финансови инструменти, които изразяват правата на техните притежатели върху активите на фонда, и са делими до четвърти знак след десетичната запетая. Те имат своя цена, която е нетната стойност на активите на дял.

Европейски орган за ценни книжа и пазари (ESMA) – независим орган в ЕС, който издава ценни насоки за практиката на финансовите пазари, целящи увеличаване на защитата на инвеститорите и стабилна и правилно функционираща финансова система. За повече информация: www.esma.europa.eu

Eмисионна стойност – цената на дял от фонда при записване. Равна на нетната стойност на активите на дял плюс разходи за емитиране, ако са предвидени такива.

Цена на обратно изкупуване – цената на дял от фонда при обратно изкупуване. Равна на нетната стойност на активите на един дял, намалена с разходите за обратно изкупуване, ако са предвидени такива.

Хеджиране – ефективна техника за защита от неблагоприятно изменение в цената на даден актив. Обикновено се прави, като посредством деривативни инструменти се заема обратната позиция на тази, която съществува в портфейла на фонда, като по този начин се ограничават евентуалните загуби в бъдеще.

Риск – във финансите, най-общо рискът е разликата между очакваната и реалната възвръщаемост от даден актив.

Специфичен риск – риск, характерен за определена компания или сектор, може да се управлява посредством диверсификацията.

Пазарен риск – определя се от движението на пазара и пазарните тенденции, не може да се намалява посредством диверсификацията.

Географски риск – риск в зависимост от региона, в който инвестира фондът.

Валутен риск – обуславя се от експозиция към валута, различна от тази на фонда и промени във вълутния курс.

Фонд на паричен пазар – фонд, който може да инвестира в краткосрочни ценни книжа с падеж до 1 година, инструменти на паричния пазар, депозити. Географският фокус се определя спрямо валутата на активите.

Фонд в облигации – инвестиционният фокус на фонда са инструментите с фиксирана доходност, държавни ценни книжа, общински облигации, ипотечни облигации, корпоративни облигации. Рискът му се определя от дюрацията (продължителността) на облигационните емисии, като колкото по-висока е тя, толкова по-изменчива е цената на фонда спрямо единица промяна в лихвените проценти.

Смесен консервативен фонд – инвестира в облигации и акции. Инвестициите в акции са ограничени до 20% от активите на фонда.

Смесен балансиран фонд – инвестира в различни активи и пазари, като делът на акциите в портфейла варира между 20% и 50% от активите

Високодоходен фонд – инвестира предимно в дялови ценни книжа (акции) и деривативни финансови инструменти с цел по-висок капиталов растеж при високо ниво на риск.