През 1991 г. капиталовият пазар в България възобновява своето съществуване след въвеждане на новия Търговски закон, а няколко години по-късно и на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Това дава предпоставки за възникването и развитието на взаимни фондове, които вече 15 години функционират на нашия пазар.

Взаимните фондове се управляват от лицензирани управляващи дружества, а надзорният орган в България е Комисия за финансов надзор (КФН). Взаимните или договорни фондове представляват форма на колективно инвестиране, при която паричните средства на много на брой инвеститори се обединяват в едно цяло, за да се закупят различни финансови инструменти – акции, облигации, инструменти на паричния пазар и др. Те структурират портфейла на взаимния фонд. Той може да има различно географско разпределение в зависимост от инвестиционната политика на фонда.

Фондът може да инвестира само в една страна или определен регион, или група пазари:

Всеки фонд има определен рисков профил, в зависимост от стратегията си за инвестиране:

  • консервативен (нискорисков) – инвестира предимно в инструменти на паричния пазар, като депозити, държавни ценни книжа и други инструменти с фиксиран доход;
  • балансиран – инвестира освен в посочените активи и в акции и други дялови инструменти с по-висок риск;
  • агресивен (високорисков) – инвестира предимно в акции и в други високодоходни, но и по-рискови ценни книжа.

Инвеститорът е човек, който влага свободните си пари с цел печалба. Той мисли за своето бъдеще и за това на близките си. Вслушва се в завета на родителите си, търси начин да спестява част от доходите си и да ги увеличава.

За да бъде успешен, той разпределя средствата си в различни финансови инструменти и така диверсифицира риска. Мъдрият инвеститор не отделя от своето време за това, а оставя грижата за парите си на професионалисти. Те разполагат с актуална финансова информация и инвестират средствата от портфейла в съответствие с инвестиционната политика, цели и рисков профил на фонда, който управляват. Така, инвестирайки във взаимен фонд, парите на инвеститора работят за него.

В този фонд могат да  инвестират още неограничен брой инвеститори. Целта на всички е да увеличават стойността на средствата си. Защото взаимният фонд действа на принципа на разпределение на риска. Когато инвестира във взаимен фонд, инвеститорът си купува дялове от портфейла на този фонд. Това означава, че той притежава част от този портфейл, която съответства на размера на неговата инвестиция. Разходите за управление се разпределят между всички инвеститори на фонда. Инвестирането във взаимен фонд е регулирано от специализирано законодателство и надзорни институции  които се грижат за интересите на инвеститорите.

Според класификацията на Европейския орган за ценни книжа и пазари фондовете се разделят на седем категории съгласно техния рисков профил, като 1 е най-ниската, а 7 е най-високата категория за риск. За нас е важно всеки инвеститор да бъде информиран, при вземане на инвестиционно решение.