Рискът при взаимните фондове

Рискът се дефинира като разлика между очакваната и реалната възвръщаемост от инвестицията. Най-общо той  се разделя на пазарен – този, който се определя от движението на пазара и специфичен – характерен за определени компании. Ние можем да управляваме специфичния риск  посредством диверсификацията.

Фондовете могат да се класифицират по два основни компонента: според географския риск, – и според пазарния риск.

а) Фондовете се класифицират според географския риск в зависимост от региона, в който инвестират:

• На съответната страна
• Страни от еврозоната
• Европа (включително еврозоната)
• Северна Америка
• Азия и Тихоокеански регион
• Други региони
• Глобални (частично или изцяло инвестиращи извън гореизброените региони и/или инвестиращи в няколко отделни региона)

б) Фондовете се класифицират според пазарния риск в зависимост от финансовите инструменти, в които инвестират:

1. Фондове на паричен пазар – те се разделят на две подкатегории:

• „Краткосрочен фонд на паричния пазар

и

• „Фонд на паричния пазар”

За фондове на паричен пазар географският фокус се определя според валутата на активите. Инвестиции във валути извън посочения регион не се позволяват. Класификацията се отнася и до хеджирането на индивидуалния валутен риск.

2. Фонд в акции – Фондът постоянно инвестира поне 50% от активите си в акции. Постоянно означава, че в последните шест месеца делът на акциите в активите средно е над 50% по данни от тримесечни отчети.

• За фондовете в акции: Географският фокус се определя според седалището на компанията емитент на ценните книжа.
• Инвестициите в акции извън посочения регион не могат да надвишават 20% от активите на фонда.

3. Смесен „Балансиран”: Фондът инвестира в различни активи и на различни пазари, като за последните шест месеца делът на акциите в активите е средно над 20% и под 50% по данни от тримесечни отчети.
4. Смесен „Консервативен”: Фондът инвестира в облигации и акции. Инвестициите в акции са ограничени до 20% от активите на фонда.
5. Фонд в облигации (Bonds/ Notes) – Фондът постоянно инвестира в облигации.

• За фондовете в облигации: Географският фокус се определя според валутата на активите. Инвестициите във валути извън посочения регион не могат да надвишават 20% от активите на фонда. Класификацията се отнася и до хеджирането на индивидуалния валутен риск.

Измерването на риска при взаимните фондове се осъществява посредством стандартизиран показател съгласно Насоките на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA). Този показател се нарича Синтетичен индикатор за риск и доходност (SRRI) и приема стойности между 1 и 7, като 1 се счита за най-ниската степен на риск (но не безрискова инвестиция), а 7 – най-високата. Степента на риск на всеки взаимен фонд се определя на база изчисления на волатилността на цената на неговите дялове – колкото по-ниска е тя, толкова по-нисък е показателят и обратно.