По-широкото участие на гражданите на капиталовите пазари, създаването на нови инвестиционни продукти и повишаването на финансовата грамотност са сред основните предпоставки за развитието на инвестиционната индустрия в България. Това подчерта д-р Наталия Петрова, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД), по време на Investor Finance Forum 2026.
В рамките на дискусионния панел „Взаимни фондове“, проведен на 17 ноември, Наталия Петрова очерта възможностите за разширяване на инвестиционния пазар у нас, европейските инициативи за насърчаване на индивидуалните инвеститори и новите механизми за финансиране на бизнеса.
България има нужда от повече инвеститори, не просто от повече активи
Според Наталия Петрова един от основните критерии за развитието на инвестиционната индустрия през следващите години трябва да бъде увеличаването на броя на хората, които участват на капиталовите пазари.
„Вярвам, че секторът след пет години ще има по-голям брой инвеститори, не само по-голям размер на активите, а и по-голям брой инвеститори“, заяви тя.

По думите ѝ това би означавало по-висока финансова грамотност, по-добра информираност и по-активно участие на гражданите в управлението на личните им финанси.
Тази цел е в основата и на европейската инициатива Savings and Investments Union (Съюз на спестяванията и инвестициите), която има за задача да насърчи насочването на част от спестяванията към инвестиции и да подобри достъпа до капитал за европейската икономика.
„Има рискове, но рискът от неучастие на капиталовите пазари е по-голям от това да имате информирано участие, да управлявате личните си финанси“, подчерта председателят на БАУД.
Инвестиционните сметки с данъчни стимули могат да насърчат повече българи да инвестират
Една от конкретните възможности за разширяване на участието на индивидуалните инвеститори е въвеждането на т.нар. Savings and Investment Accounts — спестовно-инвестиционни сметки, които вече се прилагат под различни форми в редица европейски държави.
Тези сметки дават възможност на гражданите да инвестират в различни финансови инструменти, включително акции, облигации, взаимни фондове и борсово търгувани фондове (ETF), като в зависимост от националния модел могат да предлагат данъчни облекчения и по-лесен достъп до инвестиционните пазари.
По време на дискусията Наталия Петрова посочи, че подобни решения вече функционират в 14 европейски държави, докато в България все още няма аналогичен продукт с подобен обхват.
Според нея въвеждането на такъв механизъм би могло да улесни значително навлизането на нови индивидуални инвеститори на капиталовия пазар.
Развитието на спестовно-инвестиционните сметки е и част от европейските усилия за създаване на по-благоприятна среда за дългосрочни инвестиции на домакинствата.
Нови алтернативни фондове могат да осигурят финансиране за българския бизнес
Наталия Петрова обърна внимание и на възможностите, които промените в европейската и българската регулаторна рамка създават за развитието на алтернативните инвестиционни фондове.
След хармонизирането на националното законодателство с европейската рамка AIFMD II се разширяват възможностите за структуриране на алтернативни инвестиционни фондове, включително под формата на договорни фондове, както и за създаването на т.нар. фондове за заеми.
Този тип фондове могат да предоставят финансиране на компании, които имат нужда от капитал за развитие, но не са на етап, в който могат или желаят да наберат средства чрез фондовата борса.
По този начин фондовете за заеми биха могли да допълнят традиционното банково кредитиране, фондовете за рисков капитал и публичните пазари като източници на финансиране.
Според Наталия Петрова това е особено важна възможност за България, където достъпът на бизнеса до разнообразни форми на финансиране остава по-ограничен в сравнение с редица европейски икономики.
Защо българите продължават да предпочитат банковите депозити?
Важен акцент в изказването на председателя на БАУД беше структурата на финансовите активи на българските домакинства.
По представените от нея данни банковите депозити формират около 70% от финансовите активи на населението в България, докато в държави като Швеция и Дания този дял е приблизително 18–19%.
Разликата показва колко съществено е мястото на традиционното спестяване у нас и колко голям е потенциалът за развитие на по-разнообразни форми на управление на личните финанси.
Според Наталия Петрова обаче достъпът до финансови продукти сам по себе си не е достатъчен.
„Въпросът е във финансовата култура на населението, в доверието, което върви ръка за ръка с финансовата култура“, посочи тя.
Като съществена психологическа бариера пред инвестирането Наталия Петрова открои страха от вземането на погрешно финансово решение. По думите ѝ значителна част от българските и румънските граждани посочват именно това като причина да не инвестират.
Ето защо финансовото образование, ясната информация за инвестиционните продукти и изграждането на доверие трябва да бъдат сред водещите приоритети на индустрията.
Европейските регулации трябва да улесняват участието на инвеститорите
В дискусията Наталия Петрова коментира и развитието на европейската Retail Investment Strategy — законодателна инициатива, насочена към подобряване на условията за индивидуалните инвеститори.
На 12 ноември Европейският парламент отхвърли с малка разлика постигнатото предварително споразумение по един от законодателните текстове от пакета.
Сред важните въпроси в тази регулаторна рамка са начинът, по който се оценява съотношението между разходите и стойността за инвеститорите (value for money), както и правилата за възнагражденията и стимулите при предлагане на инвестиционни продукти.
Според председателя на БАУД регулациите трябва да бъдат не само ефективни от гледна точка на защитата на инвеститорите, но и достатъчно ясни и разбираеми, така че да насърчават тяхното участие.
Тя отбеляза и значението на доброто корпоративно управление за привличането на институционални инвеститори, както и на процесите, свързани с европейската интеграция и по-голямата международна видимост на българския капиталов пазар.
Финансовото образование е обща отговорност на индустрията
В заключение Наталия Петрова подчерта, че за да се увеличи броят на инвеститорите в България, са необходими съвместни усилия на управляващите дружества, институциите и професионалните организации.
„Тук идва мисията и на асоциацията, и на целия пазар като цяло да участва в една реформа на финансовата култура и образование, за да може участието да бъде по-голямо“, заяви тя.
За БАУД повишаването на финансовата грамотност, подобряването на информираността и изграждането на доверие са важна част от усилията за развитие на по-достъпен и конкурентоспособен капиталов пазар.
Наталия Петрова участва в панела „Взаимни фондове“ заедно със Спасимир Маджаров от Amundi, Дончо Донев от Postbank, Добрин Томов от ЕЛАНА Фонд Мениджмънт и Христо Великов от „Компас Инвест“. Модератор беше Георги Месробович от Bloomberg TV Bulgaria.